Колкото и да си популярен, е необходим неистов труд, за да не слизаш от „сцената“ нито за миг. Просто трябва да се пише, да се издава без паузи и в чекмеджето си винаги да имаш готова книга. Иначе загиваш. Думите са на писателя, драматург и музикант Виктор Пасков.

„Да си българин в чужбина е лесно, ако спазваш определени правила. Да си българин в България е извънредно трудно, защото няма правила, които да спазваш. Връщам се непрекъснато с надеждата, че това противоречие все някога ще се изясни“, казва още той.

По думите му вдъхновението е понятие за аматьори: „Белетристиката е тежък психически труд. Понякога изпадаш в нещо като транс и създаваш 20 страници за един ден, но нямаш никаква гаранция, че това ще се повтори и утре. Колкото до сюжетите – те са три – живот, смърт и любов. Останалото е вариация по темата“.

Виктор Пасков е роден в София на 10 септември 1949 г. Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свири в джазови формации. До 1980 г. работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия.

През 1980 г. се връща в България и става редактор в издавания от „София прес“ чуждоезичен седмичник „Софийски новини“, където остава до 1987 г.

От 1987 до 1990 г. е редактор в студията за игрални филми „Бояна“. През 1990-1992 г. живее в Париж. След връщането си в България става директор на Бургаския театър (1993-1995). От 1995 до 1998 г. и от 2002 до 2004 г. е директор е на Българския културен център в Берлин, Германия. Художествен ръководител е на Центъра за филмопроизводство на Българска национална телевизия (2006). Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Швейцария от 2006 до 2009 г.

Сред най-известните произведения на Виктор Пасков са „Невръстни убийства“ (1986), „Балада за Георг Хених“ (1987), публикувана във Франция през 1989 г. Преведена е и в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария. Автор е и на романите „Ций Кук“ (1991), „Германия – мръсна приказка“ (1993), „Алилуя“ (2001), „Аутопсия на една любов“ (2005), „Гледната точка на Гоген“ (2008). Автор е на киносценариите „Ти, който си на небето“ (1989) – филмът получава Наградата на София през 1889 г., „Индиански игри“ (1990), „Пльонтек“ (1991).

Виктор Пасков е носител на литературната награда на Съюза на българските писатели за 1987 г. за романа му „Балада за Георг Хених“, на Голямата литературна награда от салона на книгата в Бордо, Франция – за същата книга (1990), на Националната литературна награда издателство „Хермес“ – за романа му „Германия – мръсна приказка“ (3 юни 1994), на награда на издателство „Хеликон“ – „Цвете на читателите“ – за книгата му „Аутопсия на една любов“ (2006).